Latest Entries »

Привет на всичките ми фенове, колкото и малко да сте. Важно е качеството, а не количеството, нали така? :)

Искам да благодаря на Антоанета, която дори и да не познавам, се поинтересува защо нищо не се случва с този блог в последната една година. Нейният коментар провокира и този пост, който четете в момента.

В последната една година в живота ми се случиха много промени, някои положителни, други не чак толкова. Промени както в личния, така и в професионалния живот. Ще ми се да вярвам, че всичко е било за добро, но това само времето може да каже.

В момента активно преоткривам тайните на чуждестранната кухня отвъд океана – американска, мексиканска, азиатска, карибска и пр… Изцяло зависи от това кой ще ме покани на гости :) За себе си научих, че обожавам сирене Brie, вегетариански Tempura Sushi Rolls, както и Shiitake Mushrooms. Станах и луд фен на ментовата лимонада. Продължавам да изследвам хранително-вкусовите нрави в държави с вече развита икономика, като активно се отдавам на каузата да оценя бюфетите с разнообразни храни, които се предлагат там. Бих приложила и снимков материал, но ще се чувствам като кифла, снимаща се в тоалетна, ако започна да се увековечавам, хранейки се в някой ресторант. Простете ми, разочаровани фенове!

Ето я и последната новина от този пост – домейнът на блога изтича в края на годината и е възможно да не го подновявам повече. Причините не са финансови, а по-скоро липсата ми на вдъхновение да пиша на кулинарна тематика. Засега планирам да се насоча към нещо бизнес-ориентирано, вероятно на английски език. Знам, че разликата е съществена, но приемете, че все пак съм човек с разностранни интереси и не желая да си поставям рамки, от които после да се чудя как да се измъкна. Ще се радвам, ако оцените като положително желанието ми за развитие и ме подкрепите в новите ми творчески проекти. Благодаря ви предварително и се надявам да останете с добри впечатления от моите реализирани идеи!

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)

Ето, че все пак дойде пролет. Въпреки априлския сняг, политическата обстановка, международното положение и липсата на световен мир. Пролетта не се вълнува особено много от тези дребнотемия. Затова и напук на всички тях тя е тук. В сърцето. В душата. В блога :)

Реших да отпразнувам по малко по-нестандартен начин новия сезон, който настъпва не само външно, но и вътрешно. Графоманията е начин на живот. Тя е любов към словото. Любов и към теб самия. Затова в духа на настъпващите промени реших малко да си освежа къщичката. И тази, която виждате тук, и другата, която е скрита за вас. Светът е такъв, какъвто си го направим. Затова избирам моят свят да е шарен, закачлив, обичлив и пролетно-одухотворен!

Желая ви светлина през всеки сезон от годината!

 

мАлиса

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.5/5 (4 votes cast)

Здравейте, космонавти, авиатори и всички, празнуващи днес! Вашите велики подвизи в небесната шир ме вдъхновиха да се развихря кулинарно, за което съм ви искрено признателна! Ето и какво изфантазирах за вас днес:

Една лека пролетна вечеря, започваща с любимия на всички таратор (за него рецептата ще е в някой отделен пост, засега приемаме по подразбиране, че сте наясно с технологичната последователност) – прелюдия към основното ястие, а именно: космически тиквички с небесна плънка. Специалната напитка на вечерта пък беше прясно изцеден сок от грейпфрут, газиращ се нежно с тоник (1 литър тоник на 4 грейпфрута и никаква захар!).

А за по-любознателните космонавти, ето и рецептата за тиквичките:

Обелват се, измиват се и после се разрязват на половина по дължина. Смятам, че 1 тиквичка на човек е напълно достатъчна, но оставям на вас самите да прецените това. Тиквичките се издълбават с лъжица, така че да изглеждат като гондоли. В тиган се задушава плънката им с малко моркови, лук, гъби и зехтин. За аромат се добавят босилек, черен пипер, джоджен, риган, куркума (известна още като “онова жълтото”) и малко сол… или просто това, което ви радва. След като зеленчуците са омекнали, напълнете издълбаните тиквички и ги запечете за 10-15 минути. Малко преди да станат готови поръсете отгоре с настърган кашкавал докато стане златист. С това космическо-пролетната ни разходка в кухнята приключи.

Хюстън, желая ви добър апетит :)

Пролетни тиквички

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.0/5 (4 votes cast)

Лангидки2 яйца
сол
сода бик.
вода
брашно
по-гъсто от боза
като палачинка

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.1/5 (11 votes cast)

Плодови мъфини с бял шоколад

По повод имения ден, който си празнувам съвсем избирателно в различни години и на различни дати, тази година реших да зарадвам колегите в офиса с едни вкусни малки кексчета, известни отвъд океана като мъфини (muffins). Рецептите за тях са най-разнообразни и варират според желанието, настроението и възможностите на готвещия.

За конкретната цел аз направих две дози мъфини, които излязоха общо 36 кексчета или 3 тавички, вероятно защото самите формички не са прекалено дълбоки. Обикновено от една доза стават 12 броя. Ето и какво трябва да си приготвите предварително: 3 яйца, 300 гр. захар, 100 мл. брашно, 1 цитрусов плод (с лимон и портокал става най-хубаво), 280 гр. брашно, 200 гр. заквасена сметана, 1 бял шоколад… и разбира се, тавичката за мъфини, като ще ви е най-лесно да ги опечете, ако използвате специалните хартиени кошнички.

Добре е яйцата да са престоели на топло, за да могат хубаво да бухнат. Разбийте ги добре с миксера и после прибавете захарта. Запомнете, че за да са пухкави кексчетата, е важно яйцата и захарта да са също така пухкави. После прибавете олиото, сокът и настърганата кора на плодчето и отново разбъркайте добре. За да влезе още повече въздух в тестото, пресейте брашното с бакпулвера няколко пъти и едва след това го изсипете в сместа. След като тестото е хомогенно, прибавете заквасената сметана и разбъркайте с лъжица.

Така приготвеното тесто се изсипва в тавичката като по средата на всяко кексче се слага и парченце бял шоколад, след което отгоре пак се залива с останалата част от тестото. То не бухва толкова много, така че не се притеснявайте да пълните формичките почти до ръбчето. Оставете мъфините в предварително загрята на 200 градуса фурна и ги изчакайте да се опекат до златисто. После ваденето е много лесно, защото нищо не залепва по тавичката. Това е идеален десерт за сервиране  на много хора, точно поради индивидуалното опаковане на всяко сладкишче. Добър апетит ;)

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.6/5 (5 votes cast)

Единствените граници пред нас, са тези, които самите ние си поставяме. Защо тогава един кулинарен блог трябва да съдържа само и единствено рецепти за ястия? Философско-ентелегентните размисли намериха своето място, защо да не отредя такова и на някои интересни и приятни рецепти за напитки?

В резултат на размишленията по-горе реших да споделя с вас каква необикновена сангрия си направих. Никога досега не бях приготвяла подобно нещо, а съм опитвала само веднъж. Естествено, потърсих в нета подходящи рецепти и видях две, които ме впечатлиха. Лошото беше, че не записах нито едната от тях, а се опитах да запомня продуктите. Съвсем нормално, поради вродените ми проблеми с краткотрайната памет, обърках двете и ги смесих тотално. Това последното го установих, едва когато се прибрах вкъщи и започнах да кълцам плодчетата. Вече виждах погрома и съсипаните съставки, но се случи някакво чудо. Сангрията ми се оказа наистина великолепна, с приятен плодов вкус и създаваща добро настроение! Някой ден наистина ще умра от скромност :)

Сангрия за душата

Ето и какво сложих вътре:

Нарязах един портокал (който се оказа червен, но пък наистина сочен и с хубав аромат) и половин сладка ябълка на малки кубчета. Изсипах ги в интересна кана и ги залях с кафява и бяла захар (имам лека ръка и обичам сладкото, та може и да съм прекалила). После полях всичко това с 200 мл. бял ром. Настъргах след това една пръчица канела (а това, което остана от пръчицата просто го пуснах вътре), сложих и две ванилени прахчета. После налях неизвестно количество сок от портокал (100%, Флорина!) и допълних каната с малиново вино. Сигурно е логично сангрията да се прави с обикновено вино, но моето се беше вкиснало и сложих плодовото.

Така или иначе мисля, че съм уцелила някаква много необичайна комбинация от всички съставки, която за всеобща изненада се оказа учудващо добра :) Лошото е само в това, че ако сангрията не се изпие на момента, после сравнително бързо ферментира и си губи вкусовите качества. Наздраве на всички :)

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.8/5 (4 votes cast)

Битови питки

Открай време обичам питките на леля. Това сигурно е едно от наистина малкото врачански неща, които ми харесват. Вчера доста спонтанно си направих от тях, като внесох известна русенска промяна в рецептата и те все още ставаха за ядене, та дори смея да отбележа, че бяха доста вкуснички. Успях да нахраня цял футболен отбор с тях все пак :) Ето и тайната на тези благинки:

В дълбока тава се сипва около килограм брашно, кофичка кисело мляко, лъжица сода бикарбонат, щипка сол и захар, едно цяло яйце и един белтък, зехтин (олио или масло), настъргва се 300 гр. сиренЙе. Всичко се обърква хубаво докато не стане истинско мекичко тесто. В тавата за печене можете да сложите специална хартия или просто да я намажете с масло, въпрос на избор. Важното е фурната да е загрята предварително. Като направите питките и ги сложите в тавата, върху всяка от тях поставете малко сиренце и намажете после с жълтъка на второто яйце. За разкош можете да поръсите някоя от питките със сусам например. Ако съвсем ви се експериментира, можете да сложите вътре и парченца маслини, идеите са безкрайни :) Добър апетит!

П.С. В оригинала имаше и кубче козуначна мая, а тестото втасваше 1 час. В подобрената русенска версия всичко е по-бързо, по-лесно и по-просто. Вие избирате как да направите тези уникално вкусни битови питки :)

Битови питки

P.S. Опитах ги и с мая (половин пакетче сложих) и станаха по-мекички и вкусни. Ако имате време да чакате втасването, то ви съветвам да опитате и тази разновидност на рецептата.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.0/5 (4 votes cast)

Официално сте уведомени, че през август месец няма да ме виждате и чувате, т.е. ще си починете пълноценно и вие като мен :) Заминавам първо за няколко дни по Южното Черноморие, а после и на едно друго мое много любимо място – язовир Широка поляна в Родопите. Желая на всички ви много усмивки, закачливи летни моменти и прекрасни слънчеви дни, озарени от морския бриз и прохладата на планината!

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)

Разкошна тортаДнес е ден за торта, тортен ден! Независимо дали имате повод или не, винаги е хубаво да има торта наоколо :) Аз реших за сетен път да изненадам дори себе си като навлязох в дебрите на рожденденските торти за средно големи групи хора. Таргет група са ми колегите в офиса, а ето и с какво реших да ги зарадвам:

Тъй като нямам особено големи съдове вкъщи, взех най-голямата правоъгълна тава и два пакета готови шоколадови блатове (общо 6 блата). Оттам нататък почна едно диво кроене, за да си напасна парчетата така, че да се получат два реда блат. Важно е първо да се разкрои тортата, че ако оставите втория блат за по-късно, ще стане твърде сложно.

След кръцни-срежи процедурата се премина към сиропирането на блатовете. Аз избрах сладко от смокини, като парченцата ги нарязах между двата блата, а в сиропа долях малко вода и прибавих захар, след което го сварих. Сиропирах блат номер 1, покрих го с нарязаните смокини и после сложих разбитата бяла сметана. Относно сметаната – купих си някакви пакетчета от супермаркета, световно неизвестни, но пък се получи доста твърда смес, което май е добре. Утре ще разберем :) Аз лично използвах две пакетчета, разтворени общо в 500 мл. мляко и 100 гр. масло, защото се предвижда да изхраня 1/3 от населението на Индия с тази торта :)

За разкош върху всичко дотук карамелизирах захар с мъничко олио и я поръсих преди да сложа блат номер 2.

Върху него реших да направя шоколадова глазура. Запомнете, че е много важно да разтапяте шоколада на водна баня, иначе загаря и мирише неприятно. В шоколада добавих и масло, като според запознати пропорцията трябва да е 1:4 или 1:5 в полза на шоколада. С тази глазура намазах тортата и после наръсих смлени орехови ядки. За красота отгоре сложих шоколадови фигурки-сърчица – любов да има, нали така :)

Оказа се, че тавата с тортата не влиза в хладилника, защото е наистина много голяма, а и защото хладилникът ми е прекалено малък предполагам :) Както и да е. Просто намерих най-хладното място в цялата къща и я оставих там. Утре да видим колегите какво ще кажат за рожденденската ми торта :)

Разкошна торта

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.3/5 (10 votes cast)

Около рождения си ден повечето хора се фокусират върху нещата, които не са успели да свършат през последната една година, стресират се от непосилно високите стандарти, лично поставени от самите тях. За мен това са хора без работа, които само се чудят какво да правят. Когато аз имам свободно време, просто готвя нещо вкусничко. А и смятам, че най-хубавата изненада за един рожден ден е домашно приготвената храна.

Меденките на мама са специални, както и повечето нейни вкусотийки. Просто са уникални. Предполагам, че всяка майка готви най-вкусно на света, така че разбирате какво имам предвид :) Ето и рецептата за тези прекрасни меденки:

В една голяма купа смесваме всички продукти, а именно: 2 яйца, 1 водна чаша захар, 1/2 чаша мед, 1 чаша олио, лъжичка и половина сода бикарбонат и пакетче канела. Това се замесва с брашно колкото поеме докато тестото стане за месене. Трябва да е сравнително меко, като можете да го направите на топченца (класика!) или да си поиграете с точилката и формичките. Хубаво е тестото да не е разточено прекално на тъкно, защото формичките се отлепват трудно и се късат. Меденките се пекат на умерена фурна – около 180-200 градуса докато станат приятно кафеникави.

Това е снимка на меденките преди “разкрасяването”:

Medenki

А ето така изглеждат след това:

Medenki-ukraseni

Цялата фотосесия на тези уникални дизайнерски меденки можете да видите в галерията!

П.С. Забравих да кажа за глазурата – води се класическа кралска глазура и се прави от 3 белтъка, разбити на сняг, към които се прибавят 4 ч.ч. пудра захар и малко лимонов сок. Получава се една доста твърда смес, ако добавите и няколко капки олио, глазурата ви ще бъде повече от сияйна. Иначе за боядисването използвайте боя за хранителни цели (аз си имам една опаковка, която стига за доста дълго време). Рисуването е най-лесно с клечка за зъби или четка, но последната не я препоръчвам, че много се косми :) Приятно е направиш нещо толкова красиво, нали? :)

П.П.С. Благодаря ти, Боби, без теб определено меденките нямаше да имат този специфичен творчески заряд :)

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.8/5 (4 votes cast)